Правна помощ

І. ПРАВНА ПОМОЩ. ВИДОВЕ.

Редът и условията за предоставяне на правна помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции са регламентирани в Закона за правната помощ. Целта закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване на ефективна правна помощ, която се осъществява от адвокати и се финансира от държавата.

Видовете правна помощ са:

консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело;

подготовка на документи за завеждане на дело;

процесуално представителство;

представителство при задържане по чл.63, ал.1 от ЗМВР. 

Правната помощ се организира от Националното бюро за правна помощ (НБПП) и адвокатските съвети. Националното бюро за правна помощ води Национален регистър на адвокатите, определени да осъществяват правна помощ по съдебни райони на съответните окръжни съдилища. Регистърът е публичен и се публикува в Интернет.

Адвокатът, който осъществява правна помощ, няма право да получава от доверителя или от подзащитния си възнаграждение и средства за покриване на разходи. Възнаграждението на адвоката и разноските по водене на делото са изцяло финансирани от държавата. Заплащането на предоставената правна помощ се извършва от НБПП.

ІІ. КОГА И НА КОГО СЕ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ?

Правна помощ се предоставя само на физически лица, които отговарят на изискванията, предвидени в Закона за правна помощ. Правна помощ, изразяваща се в правна консултация или подготовка на документи за завеждане на дело се предоставя на следните категории лица:

лица, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи предвидено в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Съгласно този правилник право на месечна социална помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по- нисък от определен диференциран минимален доход, а основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.

лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги,

приемни семейства или на семейства на роднини или близки, при които е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето.

Правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство се предоставя в случаите, при които

по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита или представителство или

заподозреният, обвиняемият, уличеният, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

По наказателни дела преценката, че заподозреният, обвиняемият, уличеният или подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело.

По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид:

доходите на лицето или семейството;

имущественото състояние, удостоверено с декларация;

семейното положение;

здравословното състояние;

трудовата заетост;

възрастта и

други констатирани обстоятелства.

В Закона за правната помощ е предвидена специална процедура за предоставяне на правна помощ при неотложни случаи само по наказателни дела, но не и по граждански и административни дела.

Законът предвижда,че в неотложни случаи по дела за мерки за процесуална принуда и разпити пред съдия в досъдебното производство и на задържания в случаите по чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи се определя дежурен адвокат, ако обвиняемият, уличеният, заподозреният или задържаният сам не си е упълномощил защитник.

Искането за определяне на дежурен адвокат в предвидените от закона неотложни случаи се прави от органа, ръководещ процесуалните действия, до адвокатския съвет, писмено или по телефона, не по-късно от три часа преди определения за съответното производство час. Органът, ръководещ процесуалните действия, незабавно след задържането разяснява на задържания правото на дежурен адвокат и уведомява адвокатския съвет за необходимостта от назначаване на адвокатска защита.

В тези случаи секретарят на адвокатския съвет определя адвокат от Националния регистър за правна помощ, който е дал съгласие да бъде включен в списъка на дежурните адвокати. Избраният от списъка адвокат веднага пристъпва към изпълнение на задълженията си по правната помощ, като продължава да осъществява правната помощ във всички стадии на процеса.

ІІІ. МОЛБА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ. ПРИЛОЖЕНИЯ.

1. При подаването на молба за правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство, българските граждани следва да представят:

декларация за семейно и имуществено състояние /включително недвижими имоти, движими вещи, леки автомобили, банкови сметки, ценни книжа, дялове в дружества и др./ ;

доказателства за размера на получаваното трудово възнаграждение или доходи от друга дейност по занятие, осъществявана от лицето и от членовете на неговото семейство

документи, удостоверяващи наличието на заболявания или инвалидност, ако лицето страда от такива

други документи, удостоверяващи посочените в молбата за правна помощ обстоятелства.

 

В случаите, когато правната помощ се изразява в процесуално представителство или в представителство при задържане по чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия и лицето следва да отправи искането си до него. По граждански и търговски дела това ще бъде съда, пред който е образувано делото.

 

2. При молба за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в правна консултация или подготовка на документи за завеждане на дело, българските граждани  представят и доказателства, че са от категорията на лицата по чл.21 т. и т.2 от Закона за правната помощ, а именно един от следните три вида документи:

заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" за отпускане на месечна социална помощ, а в случай, че лицето не е упражнило правото си за получаване на месечна социална помощ по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, то представя пред НБПП удостоверение, издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане", че отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи

решение на съда за настаняване на дете в приемно семейство

документ, удостоверяващ настаняването в специализирана институция за предоставяне на социални услуги.

 

В случаите, когато правната помощ се изразява в правна консултация или в подготовка на документи за завеждане на дело, решението за предоставяне на правна помощ се взема от председателя на Националното бюро за правна помощ . В тези случаи молбата за предоставяне на правна помощ се подава до Националното бюро за правна помощ.

 

ІV. УСЛОВИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРАВНА ПОМОЩ. ОТКАЗ.

В случаите, когато правната помощ се изразява в консултация или в подготовка на документи за завеждане на дело, решението за предоставяне на правна помощ се взема от председателя на НБПП в 14-дневен срок след представяне на заповедта за отпускане на месечна социална помощ, съдебното решение за настаняване на детето в приемно семейство или удостоверението издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане", че лицето отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи.

Отказът на председателя на НБПП за предоставяне на правна помощ се съобщава на молителя и може се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В случаите, когато правната помощ се изразява в процесуално представителство, молбата се подава в писмена форма пред съда, пред който делото е висящо. В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставената правна помощ. Определението, с което се отхвърля молбата, се съобщава на молителя и подлежи на обжалване с частна жалба по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс.

Лицето, което желае да му бъде предоставена правна помощ, състояща се в консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело или в подготовка на документи за завеждане на дело следва подаде молба до председателя на Националното бюро за правна помощ, към която следва да приложи документите, посочени по-горе. 

Лицето, което желае да му бъде предоставена правна помощ, състояща се в процесуално представителство следва подаде молба в писмена форма до съда, пред който делото е висящо, към която следва да приложи документите, посочени по-горе.

 

Определението на съда или акта на председателя на НБПП за предоставяне на правна помощ се изпраща незабавно на съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ. При възможност адвокатският съвет определя адвокат, посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ. След избора, адвокатският съвет уведомява за определения адвокат съда или председателя на НБПП, които назначават определения адвокат за повереник, защитник или особен представител за всички съдебни инстанции, освен ако има възражение за това.

 

       Правната помощ се състои само в осигуряване на безплатна адвокатска защита.

Ако страната в процеса не разполага с достатъчно средства да заплати дължимите такси и разноски в производството, може да подаде молба за освобождаване от такси и разноски до съда, пред който делото е висящо. При уважаване на молбата, разноските се покриват бюджета на съда.

Отказът на председателя на  НБПП за предоставяне на правна помощ се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административния процесуален кодекс. Отказът на съда за предоставяне на правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Допълнителна информация за българската система за правна помощ може да бъде получена от Националното бюро за правна помощ.